http://svishtov.emk.bg/
Ето цялото писмо:
"Казвам се Зоя Атанасова и съм на 80 години.
През 1950 година започнах работа като медицинска сестра. Купих си жилище в същия блок и вход, където Бог бе промислил за добро семейство, което да се грижи за мен, когато дойде това време.
До 1970 година живеех като повечето хора - винаги с добро отношение към околните, но и с греховете на младостта – грешница като всички хора. В същата година на баща ми беше направена операция на простатната жлеза и преди да почине, забелязах, че гледа нагоре и мърда устни, като да говори с някого. Долепих ухо до устата му, но нищо не долових. После с ясен поглед и бистър ум той ме назова по име и каза да седна до него – трябвало да ми предаде нещо: “Запомни, че още от утробата на майка си, си определена от Бога.” Цялата настръхнах и в ума си рекох: “Та аз съм толкова грешна!” А баща ми, като да прочете мислите ми, рече: “Знам, че си грешна, но запомни, че още от утробата на майка си, си определена от Бога.”
Не се омъжих, въпреки възможностите за това. Много пъти съм бивала очи в очи със смъртта, но Бог ме пазеше. Получавах особени съновидения, които се изпълняваха своевременно. Ето някои от тях.
Преди да започне Втората световна война се видях на един хълм. Последните слънчеви лъчи огряваха върха, небето се покриваше с черни облаци и се чуваше вълчи вой.
Друг път червен кон лежеше до мен. Аз му казах: “Гони!” и войната започна.
Веднъж влязох в една сладкарница и помолих да оставя тялото си, преметнах го на стол и излязох. Ходих да изпълня някаква мисия, след което се върнах, влязох през устата си, взех тялото си и излязох.
Друг път се видях върху една голяма дървена решетка с над 300 души, а отдолу море, което представляваше народите. Една жена с лодка идваше и извеждаше хората, за да ги спаси. Аз заставах срещу нея, за да ме вземе, но все едно че бях празно пространство – тя не ме забелязваше. Когато останахме 12-13 души, започнах много да се безпокоя. В този момент отгоре се спусна един кръст, копие на кръста, на който е бил разпнат Исус Христос, и дойде глас от небето, че този кръст е за Зоя – за мен – и аз се хванах за него. Кръстът започна да се издига, но след време не можех да издържам повече и започнах да се моля: “Господи, ще падна!” И веднага нещо като вакуум ме всмука нагоре. На това се надявам и сега.
Веднъж Исус хвана десницата ми, целуна я и ми рече: “Ти си моята невяста!” След това ме заведе при Бог Отец, Който ми даде един часовник с формата на земното кълбо, за да участвам с него в управлението на земята.
През 2005 година бях оперирана от рак на лявата гърда. Остава ми още малко и моля Бог да съкрати времето, защото вече не издържам и разчитам единствено на Неговата милост. Да бъде волята Му!
Понастоящем изживявам моята голгота. Прикована съм към леглото, не можейки дори да седна, като жив труп с памперси, обслужвана от една добра жена и цялото й семейство, за които непрестанно благодаря на Бога. Ако ми беше родна дъщеря, нямаше да се грижи така за мен. Единствен контакт имам с нея и с Бога. С тях си разговарям.
Слава Тебе, Господи! Слава Тебе, Господи! Слава Тебе, Господи, сега и всякога и во веки веков!
Твоя рабиня Зоя.
Всичко написано е истинно. Блажени, които приемат Бога, защото Той не е мит, а действителен – лично аз свидетелствам и свидетелството ми е истинно. Амин!"
