Забрава! Зная днес къде е

целебния ти извор чист,

през сън на дъното синее

огледана следбурна вис.



Из отразени небосклони —

поляни тихи без бразди —

сълза когато се отрони,

в ответ възкръсват рой звезди.



Забрава! Призрачна дъбрава,

де тайни всеки клон таи,

де всеки сън на пепел става,

утеха всеки миг струи.



Там чух свещеното съзвучие

на първий златен листопад,

за първи път скръбта отключи

пред мене своя странен свят.